В работа си като учител по математика и информационни технологии неведнъж съм си задавала въпросите:
1. Защо бягате от часовете?
2. Защо се страхувате при изпитване?
3. Защо се извинявате да не бъдете изпитани?
Най-честите отговори са: „Защото не бях учил и да не получа двойка избягах от час”, „Не съм сигурен в знанията си, затова се страхувам каква оценка ще получа”, „Извинявам се, защото не съм учил достатъчно и ако ме изпитате няма да получа желаната оценка”.
От тези отговори на учениците става ясно, че те се страхуват да не бъдат изпитани, когато не са подготвени, да не получат слаба оценка или оценка, която не е желана. Как да им се помогне да учат по-успешно и да не се страхуват от изпитване. Знаят ли и могат ли учениците сами да се оценяват? Подготвени ли са за тази самооценка? Всички тези въпроси са ме вълнували и непрекъснато търся отговрите им.
В научната литература няма единно мнение относно границите на зависимостта на самосъзнанието от съзнанието, но не се поставя под съмнение ролята на съзнанието за развитието на самосъзнанието. „Самосъзнанието е не само познание, но и отношение към себе си, оценка на себе си, т.е. самооценка” .
Човекът като личност е самооценяващо се същество. Без самооценка е не само трудно, но дори и невъзможно да се самоопределяш в живота. Отначало човек оценява себе си чрез другите, а след това другите – чрез себе си. Самооценката на личността е израз на зрелостта на нейното самосъзнание.
Ето защо процесът на формиране на обективна самооценка у учениците за равнището на техните знания е възможно да се осъществи най-добре след 8 клас. Този процес е тясно свързан с процеса на оценяване от учителя. Чрез изпитването и оценяването на усвоените знания подрастващите формират значителни компоненти на самосъзнанието си и критерии за самооценка.
Овладявайки знанията, уменията и навиците, учениците се учат постепенно да определят доколко тяхната работа и поведение съответстват на изискванията на учителя. „Оценяването е безсмислено, ако не стимулира в правилна насока развитието на самооценачната дейност на личността”
Ако ученикът добре вижда своите силни и слаби страни, процесът на обучение ще бъде по-успешен. Разбира се има ученици, които са по-снизходителни към собствените си недостатъци и постижения и по-взискателни към недостатъците и постиженията на другите. Във всеки ученик самооценката е израз на своеобразно съчетание на ценностните му ориентации, вкусове, интереси. Общо взето успяващите ученици адекватно оценяват равнището на изпълнените от тях задачи. Тези, които често търпят неуспехи, очакват и по-нататък неуспехи и обратно, успехът в предшестващата дейност предразполага към очакване на успех и в по-нататъшната дейност.
